Критика

Критиците за Тодор Попов

из "Народната ни песен в творчеството на композитора Тодор Попов". Български фолклор 2:124-131.

Голямо, значимо и твърде различно е творчеството на крупния български композитор Тодор Попов. Твърде различни бяха песните му, предназначени за детските хорове, от тези, които разгледах до тук, тематизмът на масовите му песни, но с не по-малка художествена стойност от тях. Бяхме заедно с него и семейството му в Несебър през 1953 г., когато пишеше програмната си симфонична картина „Рожен“, спомням си с каква прецизност и добро познаване подбираше родопски народни мелодии — предимно песенни, залегнали в това ранно неrово произведение.

Цялата критика:  Народната песен в творчеството на Тодор Попов

Автор чл.-кор., доктор, професор, академик, доктор хонорис кауза Николай Янков Кауфман, изтъкнат български музиковед, фолклорист и композитор.
из "A Biography and a Conductor's analysis of Todor Popov's Choral Cycles"

Todor Popov (1921–2000) was
one of the most influential Bulgarian choral-music composers of the twentieth century. Popov composed two hundred choral songs, four major choral works, and a host of folk-song arrangements. He also made significant contributions to the repertoire of various instruments and instrumental ensembles. However, little has been published in English concerning his music, and sources in the Bulgarian and Russian languages are limited
number. None of his music has been published outside of Bulgaria. Most likely, this publication restriction is due, in part, to earlier Communist restrictions regarding contact with the Western world. Subsequently, conductors, choruses, and audiences in the United States have yet to be exposed to the wealth of Popov’s choral works. It is the author’s hope and goal that this article will begin the eventual incorporation of the Bulgarian repertoire into the repertoire of choruses in the United States. Because Popov was among Bulgaria’s most prolific c and respected twentieth-century choral composers, his music is a logical starting place for this incorporation. Since his choral cycles, Sofi a and Autumn Motifs are representative of his style, they provide an ideal introduction to his music.

Цялата критика: A Biography and a Conductor’s analysis of Todor Popov’s Choral Cycles

Автор Matthew Thomas Caine, director of music ministry at The Episcopal Church of Our Saviour, Jacksonville, FL. Matthew holds a DMA in conducting from the University of South Carolina
Из "Репертоарна политика на хор 'Бодра смяна' в периода 40-те - 70-те години на XX век"

Утвърденият кръг от изпълнявани автори включва: Добри Христов, Филип Кутев, Тодор Попов, Георги Димитров, Любомир Пипков, Светослав Обретенов, Димитър Петков, Парашкев Хаджиев, Петър Ступел, Александър Райчев, Асен Карастоянов и други. Някои от тях пишат специално за „Бодра смяна“. (Сред тях Тодор Попов, бележка на редактора)

Цялата статия: Репертоарна Политика на Хор Бодра Смяна в периода 40 70 години на XX век

Автор Ива Георгиева, Докторант в ИИИзк при БАН
Из Критика за творчеството на Тодор Попов

Отначало Т. Попов е привлечен от песните само на някои области, като например Родопите, заради тяхната мелодичност и ритъм. Но по-късно той се спира и на по-игриви или по-драматични образци. Силният му нюх за драматургични колизии му помога да избере не само чисто ефектните външни белези на народната песен, като провиквания, многогласие и неправилни тактове, но и вътрешното развитие и възможности на една уж проста мелодия. Творецът я превръща в епично събитие, с няколко нива на развитие, кулминация и финал, с отчетлива музикална хореография, много красива хармония, или респектираща полифония, или сонорни звуци. От стандартната фолклорна песен той изгражда класически спектакъл, в който да се преживее прощаването на невестата с майка й и дома й, жалбата на момъка, което е кум на сватбата на либето си, или игривите-закачливи и еротични подскачащи мелодии за дряновските булки.

Цялата критика: Критика Ваня Попова

Автор Доцент д-р Ваня Т. Попова, изкуствовед
Многоликият композиторски облик на Тодор Попов

Деветдесет и пет години от рождението на един от майсторите на художествените песни в родната класическа музика се навършиха на 23 януари т.г. Тодор Попов проплаква за пръв път в Дряново. Оттам е големият архитект-строител Кольо Фичето, любимец на тоновия майстор.

Жизнерадостен, усмихнат, ведър! Такъв остава в съзнанието на мнозина. За малцина запази образа си на трагик и страдалец. За най-близките си. И пак за тях си остана до последно по детски чист и учуден от този свят. Детското живееше в него по неподражаем начин. Честен и откровен, неподправен. Така се сърдеше, по детски, и пак така обичаше – неподкупно, по детски. Обожаваше хор „Бодра смяна“ и те си го обичаха много. Лиляна Бочева му беше като сестра, а за Бончо Бочев говореше с голяма сърдечна топлина и респект. Друга негова любов беше хорът на Захари Медникаров, съвсем наскоро добричлии издигнаха паметник на забележителния диригент.
Добре познати някога, днес са всъщност забравени бодрите маршове и песни на Т. Попов от 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ век – „Ой, соколе, Димитров“, „Напиши писмо на граничаря“, „Разтегни, Андрей, акордеона“. Филмът, илюстриран с негова музика, остава като документ на отминалото недавно – „Утро над родината“. Може би в скоро време те ще се изследват и сочат като образци за тогавашните конюнктурни механизми. Самият маестро не беше обаче конюнктурен. Беше идеалист. Искрено вярваше в социалната идея. И не се отричаше от нея.
Парадоксалното е, че наред с тези масови песни Попов създава и друго творчество. За друго ухо. Емблематични са неговите достижения като „Сън“ (т. Хр. Радевски), „Хорал“ (Д. Дебелянов), „Вечерна песен“ (Багряна), „Есенна песен“ (Ив. Пейчев), „Ни лъх не дъхва над полени“ (П.П. Славейков), „Гълъби“ (Ал. Геров), „Беззащитната“, „Многоликата“ и „Когато ме няма“ (Ст. Пенчева). Тези съвършени лирически късове стават любими в репертоара на почти всички действащи хорове у нас. И няма как! Защото в тях е целят Тодор Попов! Майстор на елегията. Майстор на светлосянката. На стаеното чувство. Отношението му към текстовете беше аналитично и проникновено, благоговейно. „Винаги са ме привличали тъжните, трагичните текстове и поети“, това сам споделяше композиторът. И затова не са изненада песните му именно по стихове на Дебелянов, Геров, Яворов, Хр. Ясенов.
Друг парадокс – в онзи период, когато създава „конюнктурните“ и оптимистични песни, посяга към текстове на Александър Вутимски (1919-1943). Поет, към чието творчество се връщаме едва в началото на 70 г. на ХХ век. Изследванията върху творчеството му се ограничават с няколко студии на Борис Делчев, но едва през 80-те години на миналия век проф. Божидар Кунчев го изследва по-обстойно. А в зората на XXI в. се появиха студиите на доц. Р. Димчева и книгата на доц. Е. Сугарев. Оказва се, че композиторът, музикантът усеща дълбочината в творчеството на „прокълнатия поет“ (Здр. Петров) много по-силно и проникновено от литературните изследователи. „Старата черква“ и „Пролетен шум“ са две песни по стихове именно на Вутимски. При един музиковедско-литературен анализ ще направи впечатление как текстът е тембриран, озвучен от възможностите на различните партии в хора. Разбира се, тази страна от творческата същност остава неизследвана досега. И предполагам, че ще е работа занапред. И тогава ще се оцени наистина подобаващо делото на композитора. Много ценеше песните си по стихове на Станка Пенчева, с която го свързваше искрено приятелство – „Многоликата“ и „Незабравимата“.

Многолик е неговият композиторски облик. Оставя два струнни квартета, симфония „Юнакът“, Концерт за виолончело и оркестър, Елегия за виолончело, симфонична картина „Рожен“. Записите на творчеството му са съхранени в архива на Националното радио, но много рядко звучат. А инструменталният лик на лирика Тодор Попов също е привлекателен. Явно ще трябва да мине още време, за да отсеем достижението, вдъхновението от „конюнктурното“.
Макар да беше болен и немощен физически в последните години от земния си път, маестрото продължаваше да живее с музика и изкуство. Не виждаше добре, но въпреки това с големи усилия успя да пребори телесните условности и създаде още няколко песни. Спомням си едно денонощие писа своето „Похвално слово за един голям българин – Бончо Бочев“ – по случай стогодишнината на своя приятел. Неуморимата бодросменка Минка Златева го грабна от ръцете му и го прочете пред аудиторията, събрала се да почете създателя на Софийските славейчета. И това беше последната му обществена проява. Благодарственият жанр и жест, който изрази пред Б. Бочев, пред Л. Бочева и пред техния хор показа, че маестрото си остава голямо дете, което обича истинското изкуство, песента и красотата. Остават песните му като „Старата черква“ и „Хорал“, нека с тях го почетем. Бодросменски! Нека го помним по детски усмихнат. Съгласен ли си, бай Тошо? Да е светла душата ти!

Оригинална публикация тук: Многоликият композиторски облик на Тодор Попов | Вестник „ДУМА“ (duma.bg)

Петър Михайлов