Голямо, значимо и твърде различно е творчеството на крупния български композитор Тодор Попов. Твърде различни бяха песните му, предназначени за детските хорове, от тези, които разгледах до тук, тематизмът на масовите му песни, но с не по-малка художествена стойност от тях. Бяхме заедно с него и семейството му в Несебър през 1953 г., когато пишеше програмната си симфонична картина „Рожен“, спомням си с каква прецизност и добро познаване подбираше родопски народни мелодии — предимно песенни, залегнали в това ранно неrово произведение.

Цялата критика:  Народната песен в творчеството на Тодор Попов

Todor Popov (1921–2000) was
one of the most influential Bulgarian choral-music composers of the twentieth century. Popov composed two hundred choral songs, four major choral works, and a host of folk-song arrangements. He also made significant contributions to the repertoire of various instruments and instrumental ensembles. However, little has been published in English concerning his music, and sources in the Bulgarian and Russian languages are limited
number. None of his music has been published outside of Bulgaria. Most likely, this publication restriction is due, in part, to earlier Communist restrictions regarding contact with the Western world. Subsequently, conductors, choruses, and audiences in the United States have yet to be exposed to the wealth of Popov’s choral works. It is the author’s hope and goal that this article will begin the eventual incorporation of the Bulgarian repertoire into the repertoire of choruses in the United States. Because Popov was among Bulgaria’s most prolific c and respected twentieth-century choral composers, his music is a logical starting place for this incorporation. Since his choral cycles, Sofi a and Autumn Motifs are representative of his style, they provide an ideal introduction to his music.

Цялата критика: A Biography and a Conductor’s analysis of Todor Popov’s Choral Cycles

Утвърденият кръг от изпълнявани автори включва: Добри Христов, Филип Кутев, Тодор Попов, Георги Димитров, Любомир Пипков, Светослав Обретенов, Димитър Петков, Парашкев Хаджиев, Петър Ступел, Александър Райчев, Асен Карастоянов и други. Някои от тях пишат специално за „Бодра смяна“. (Сред тях Тодор Попов, бележка на редактора)

Цялата статия: Репертоарна Политика на Хор Бодра Смяна в периода 40 70 години на XX век

Отначало Т. Попов е привлечен от песните само на някои области, като например Родопите, заради тяхната мелодичност и ритъм. Но по-късно той се спира и на по-игриви или по-драматични образци. Силният му нюх за драматургични колизии му помога да избере не само чисто ефектните външни белези на народната песен, като провиквания, многогласие и неправилни тактове, но и вътрешното развитие и възможности на една уж проста мелодия. Творецът я превръща в епично събитие, с няколко нива на развитие, кулминация и финал, с отчетлива музикална хореография, много красива хармония, или респектираща полифония, или сонорни звуци. От стандартната фолклорна песен той изгражда класически спектакъл, в който да се преживее прощаването на невестата с майка й и дома й, жалбата на момъка, което е кум на сватбата на либето си, или игривите-закачливи и еротични подскачащи мелодии за дряновските булки.

Цялата критика: Критика Ваня Попова

Деветдесет и пет години от рождението на един от майсторите на художествените песни в родната класическа музика се навършиха на 23 януари т.г. Тодор Попов проплаква за пръв път в Дряново. Оттам е големият архитект-строител Кольо Фичето, любимец на тоновия майстор.

Жизнерадостен, усмихнат, ведър! Такъв остава в съзнанието на мнозина. За малцина запази образа си на трагик и страдалец. За най-близките си. И пак за тях си остана до последно по детски чист и учуден от този свят. Детското живееше в него по неподражаем начин. Честен и откровен, неподправен. Така се сърдеше, по детски, и пак така обичаше – неподкупно, по детски. Обожаваше хор „Бодра смяна“ и те си го обичаха много. Лиляна Бочева му беше като сестра, а за Бончо Бочев говореше с голяма сърдечна топлина и респект. Друга негова любов беше хорът на Захари Медникаров, съвсем наскоро добричлии издигнаха паметник на забележителния диригент.
Добре познати някога, днес са всъщност забравени бодрите маршове и песни на Т. Попов от 40-те, 50-те и 60-те години на ХХ век – „Ой, соколе, Димитров“, „Напиши писмо на граничаря“, „Разтегни, Андрей, акордеона“. Филмът, илюстриран с негова музика, остава като документ на отминалото недавно – „Утро над родината“. Може би в скоро време те ще се изследват и сочат като образци за тогавашните конюнктурни механизми. Самият маестро не беше обаче конюнктурен. Беше идеалист. Искрено вярваше в социалната идея. И не се отричаше от нея.
Парадоксалното е, че наред с тези масови песни Попов създава и друго творчество. За друго ухо. Емблематични са неговите достижения като „Сън“ (т. Хр. Радевски), „Хорал“ (Д. Дебелянов), „Вечерна песен“ (Багряна), „Есенна песен“ (Ив. Пейчев), „Ни лъх не дъхва над полени“ (П.П. Славейков), „Гълъби“ (Ал. Геров), „Беззащитната“, „Многоликата“ и „Когато ме няма“ (Ст. Пенчева). Тези съвършени лирически късове стават любими в репертоара на почти всички действащи хорове у нас. И няма как! Защото в тях е целят Тодор Попов! Майстор на елегията. Майстор на светлосянката. На стаеното чувство. Отношението му към текстовете беше аналитично и проникновено, благоговейно. „Винаги са ме привличали тъжните, трагичните текстове и поети“, това сам споделяше композиторът. И затова не са изненада песните му именно по стихове на Дебелянов, Геров, Яворов, Хр. Ясенов.
Друг парадокс – в онзи период, когато създава „конюнктурните“ и оптимистични песни, посяга към текстове на Александър Вутимски (1919-1943). Поет, към чието творчество се връщаме едва в началото на 70 г. на ХХ век. Изследванията върху творчеството му се ограничават с няколко студии на Борис Делчев, но едва през 80-те години на миналия век проф. Божидар Кунчев го изследва по-обстойно. А в зората на XXI в. се появиха студиите на доц. Р. Димчева и книгата на доц. Е. Сугарев. Оказва се, че композиторът, музикантът усеща дълбочината в творчеството на „прокълнатия поет“ (Здр. Петров) много по-силно и проникновено от литературните изследователи. „Старата черква“ и „Пролетен шум“ са две песни по стихове именно на Вутимски. При един музиковедско-литературен анализ ще направи впечатление как текстът е тембриран, озвучен от възможностите на различните партии в хора. Разбира се, тази страна от творческата същност остава неизследвана досега. И предполагам, че ще е работа занапред. И тогава ще се оцени наистина подобаващо делото на композитора. Много ценеше песните си по стихове на Станка Пенчева, с която го свързваше искрено приятелство – „Многоликата“ и „Незабравимата“.

Многолик е неговият композиторски облик. Оставя два струнни квартета, симфония „Юнакът“, Концерт за виолончело и оркестър, Елегия за виолончело, симфонична картина „Рожен“. Записите на творчеството му са съхранени в архива на Националното радио, но много рядко звучат. А инструменталният лик на лирика Тодор Попов също е привлекателен. Явно ще трябва да мине още време, за да отсеем достижението, вдъхновението от „конюнктурното“.
Макар да беше болен и немощен физически в последните години от земния си път, маестрото продължаваше да живее с музика и изкуство. Не виждаше добре, но въпреки това с големи усилия успя да пребори телесните условности и създаде още няколко песни. Спомням си едно денонощие писа своето „Похвално слово за един голям българин – Бончо Бочев“ – по случай стогодишнината на своя приятел. Неуморимата бодросменка Минка Златева го грабна от ръцете му и го прочете пред аудиторията, събрала се да почете създателя на Софийските славейчета. И това беше последната му обществена проява. Благодарственият жанр и жест, който изрази пред Б. Бочев, пред Л. Бочева и пред техния хор показа, че маестрото си остава голямо дете, което обича истинското изкуство, песента и красотата. Остават песните му като „Старата черква“ и „Хорал“, нека с тях го почетем. Бодросменски! Нека го помним по детски усмихнат. Съгласен ли си, бай Тошо? Да е светла душата ти!

Оригинална публикация тук: Многоликият композиторски облик на Тодор Попов | Вестник „ДУМА“ (duma.bg)

Интимните човешки чувства и преживявания проникнаха все по-дълбоко в масовата песен.Бригадското движение подхранваше с прекрасни сюжети, теми и образи зараждащата се нова лирична масова песен. Много и плодотворно работи върху бригадската тематика композиторът Т.Попов. В същност популярността на този талантлив млад композитор дойде именно от неговите сърдечни лирични песни към филма ,,Утро към родината“. Както Дунаевски изгря като първокласен автор на масови песни с филма ,,Веселите момчета“, така и Т.Попов се утвърди като песенен композитор с филма ,,Утро над родината“.
Показателен е опитът на Т.Попов в лиричната песен преди създаването на ,,Свири, хармонико“ и ,,Партизанин бригадир“. В споменатия вече ,,Бригадски романс“(текст Кр. Пенев) Попов търси лиричната изразност не само като мелодия, но и като вокален тембър и хармоничен съпровод.Още в тази ранна лирична песен Т.Попов настойчиво търси гъвкавата пластична мелодия, в която да са загаднати онези меки полутонове и емоционални преливания, които съставляват прелестта на лиричнте песни на Т.Попов. Тия черти могат да се открият в поетичната хорова партия на ,,Бригадския поманс“.
Популярността на Т.Попов като майстор на лиричната песен започва от ,,Свири хармонико“ и ,,Партизанин бригадир“. И двете песни се създадоха в атмосферата на невиждания подем на бригадското движение. Младият композитор пробваше своите сили във филма. За щастие неговият пръв опит във филма излезе рядко сполучлив.Можем да кажем, че за пръв път масова песен ставаше популярна именно чрез филма.
Трите песни от ,,Утро над родината“ представляват три жанрови песни. ,,Младежкият марш-финал“ е написан в традициите на ,,общия тон“, със значително влияние на съветрската масова песен от типа на веселите младежки маршови песни на Дунаевски. При цялата си жизнерадост и волност тази песен не обогатява с нови интонации българската масова песен.Но затова пък песните ,,Свири, хармонико“ и ,,Партизанин бригадир“ представляват ново явление в лиричната масова песен- първата очертава линията на лиричната валсова песен с известен естраден характер с преобладаване на градски лирични интонации, а втората открива пътя на лиричната балада, която обещава да се развие като оригинален жанр в нашата масова песен (,,В откито море“ и ,,Повест за ,,Дръзки“ от Обретенов, ,,Моряшка балада“ от Големинов).
В ,,Свири, хармонико“ Попов се обръща към ритъма на валса-ритъм, който в българската масова песен най-често отвеждаше композитора в чужда, подражателна интонация. Такова впечатление се получава от оригиналното интонационно разрешение. Нека по-подробно се спрем на мелодиката на песента.Ето основната мелодия на песента, която се повтаря в различно темброво и хармоничо оформяне още два пъти.
Във формално отношение песента е много проста-един 16-тактов период в еолийски f-moll с ясно симетрично вътрешно членение на фрази и изречения. Но интонацията е така свежа и оригинална. Още четиритактово клавирно встъпление ни въвежда много топло и естествено в песента. Като, свободна и даже небрежна импровизация пластично и изящно то открива един интимен мир. То започва не с обичайната едно- или двузвучна ауфтакова интонация както с цитираните преди малко бригадски романси от Обретенов и Попов, а в тризвучна постепенно възходяща ауфтакова интонация, и то от II степен на f-moll. Мекотата на лиричния израз се чувства още оттук; а по-нататък: кратко застояване на петата степен, изящен възходящ минорен терцов скок от доминантата и веднага също такъв изящен низходящ квартов скок, осминов секундов ход надолу, после връщане пак в четвъртата степен – ход, звучащ като подтоничен; във вторият такрт пак подтоничен ход, въвеждащ в тониката F (третия такт). В цъщия трети такт Попов за трети път засяга подтоничния тон и каденцира и тониката. Интонационният строеж на мелодията явно издава народностен характер. Мелодията на песента се движи в пределите на децимата, тя е плавна и вълнообразна, без резки скокове и кулминации.