Тодор Попов е поетът сред българските композитори, носител на българския национален дух и силно повлиян от българската поезия и фолклорното творчество. Той е майстор на хоровата музика, добре познат на поколения българи с популярните си песни. Често наричан “Българският Брамс“, той е сред най-обичаните български автори. Tворчеството му се простира от популярна музика като „Свири, хармонико” до симфонии, които отразяват неговата постоянно търсене на перфектния мелодичен изказ. Гласът е най-важният инструмент в творчеството на Тодор Попов и неслучайно той е и сред основните автори, работили с международно признатия хор ‘Бодра смяна‘. Но истината е, че няма българска хорова формация, която да не е включила в репертоара си песни от Тодор Попов, защото музиката му е близо до съвършената комбинация от лирически текст и звук.
Изявен песенник, Тодор Попов има вродено чувство за мелодия, което се развива в изключителен талант. През 40-те години на 20-ти век широко популярни стават песните като “Утро над Родината” (“Свири, хармонико”), “Разтегни, Андрей, акордеона” и “Напиши писмо на граничаря” .
Още като школник във Велико Търново Тодор Попов създава няколко мелодични военни маршове, които бързо се запяват от армията, а и от цялата общественост. В края на 40-те-50-те години на 20-ти век тази линия на мелодични популярни песни е продължена във филма “Утро над Родината” в “Свири, хармонико” и “Разтегни, Андрей, акордеона”. Те създават голяма популярност на младия композитор.
Българската народна песен е извор на вдъхновение за Тодор Попов и той обработва народни мелодии от различни краища на страната, като “влага нещо от себе”. Много известни са обработките му „Откак се е, мила моя майно льо, зора зазорила…”, ”Стара се майка ни ложе”, “Русо мила моме“ и много други.
В своите обработки творецът създава нов стил, който разкрива мощния потенциал за разгръщане не само на мелодичността, но и на регионалните особености, подсилени от таланта на композитора и понякога „прочетени”по един много впечатляващ и необикновен начин. Постепенно към родопските песни и тези от Средна Северна България се прибавят добруджански и шопски песни и всеки път композиторът намира начин да изтъкне и впечатли с дълбокото разбиране на народната песен в класическа, романтична, танцувална, закачлива или импозантна интерпретация.
Т. Попов се смята за един от класиците на съвременното българско хорово композиране. Самият той е работил при оформянето на облика и репертоара на почти всички значими български хорове в България. Произведенията му са многократно награждавани, записвани и издавани в авторски и сборни печатни издания, грамофонни плочи.
От 60-70-те години нататък композиторът минава през различни жанрове, новаторска хармония и по-сложно изграждане, с нова артистична драматургия и ново звучене. Романтичните “Хорал”, “Три акварела”, “Лека нощ” и много други хорови песни са сред образците в българската музика, които са се утвърдили като представителен репертоар за различни хорови формации и камерни изпълнители. Произведенията му са многократно награждавани, записвани и издавани в авторски и сборни печатни издания и грамофонни плочи. Те постоянно звучат и по българското радио и дори в днешно време се изпълняват на престижни певчески конкурси и концерти.
Тодор Попов създава музика, която дава възможност на певците да демонстрират своето изкуство използвайки гласа си по драматичен, вълнуващ и запомнящ се начин. Песни като “Сонет”, “Пред пролет” и др. имат вечно звучене, което предава емоцията и красотата на текстовете на поетите Яворов, Лилиев, Исаев, Дебелянов по които са правени.
Чрез синтеза на поезията, която избира и музиката си Тодор Попов е един от творците, които успяват да разкъсат оковите на тясното тогавашно пролетарско изкуство и разширява границите им с личните преживявания, тъга, любов, жалба за младост и мъка. Новопоявилата се поезия и музика е вече индивидуална и всеки път различна – тя може да представи заснежен пейзаж, но и топла лятна вечер, печален църковен хорал, но и радостна детска емоция, някакво хумористично събитие, но и дълбока печал. Това е изкуство, посветено на всеки човек, лично и дълбоко, затова се цени и приема от всички поколения.
Наред с вокалните си творби, Тодор Попов е създал редица впечатляващи инструментални творби за цигула, виолончело, квартет и симфоничен оркестър. В големите си форми той е особено внушителен и мащабен, различен от своята камерна музика и вглъбеност. Специфичната за Т. Попов оркестрация и размах го открояват като един от интересните съвременни творци и в областта на инструменталната музика
Въпреки огромната си любов към песните и хоровата музика, Тодор Попов пише във всички жанрове със същата страст и отдаденост на мелодията, като черпи вдъхновение от историята и културата на своята страна и от световната култура. Творчеството му отразява необичайната комбинация от култури и традиции, както и неспокойния дух на времето, в което той се развива като творец.