Биография на Тодор Попов

(1921-2000)

23.01.1921: Роден в гр. Дряново, България в семейството на Иван Попов и Стефана Йовчева. Завършва местната гимназия „Максим Райкович“, където под ръководството на преподавателя Пенка Славчева Тодорова открива и развива музикалната си дарба. Там той участва в училищния хор, свири на китара, а като цигулар се включва в музикалното дружество „Гъдулка“, към което е сформиран градски хор и оркестър.

1934 г.: Продължава образованието си в Търново, където свири в гимназиалния оркестър.

1938 г.: Вече в София и постъпва в класа по цигулка на Христо Обрешков. Преподаватели са му Камен Попдимитров, Христина Стоянова, Никола Атанасов и Веселин Стоянов. Започва да композира, като първата му сериозна композиция е „Змейово либе“.

1942 г.: Тодор Попов завършва музикалното училище и отбива военната си служба в Търново.

1944 г.: Приет в теоретичния отдел на Музикалната академия в София, като продължава да пише песни, сътрудничи на „Войнишка музикална библиотека“ и е музикален консултант при ЦДНА. Едновременно с това той свири в Академичния симфоничен оркестър под диригентството на проф. Марин Големинов, сътрудничи на режисьорската Лена Чернева по изграждането на Театъра на Народната армия.

1945-1946 г.: Дирижира оркестъра на Военния театър. Започва работа в оркестъра на ансамбъла за песни и танци при МВР и композира две от най-хубавите си песни: „Младежка пролетна“ и „Първи май“.

1946 г.: Завежда музикалния сектор при детска редакция на Радио София, за което е удостоен със „Златна значка за младежко творчество“.

1949 г.: Завършва Държавната музикална академия, където преподаватели по композиция са му Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов, Марин Големинов и Панчо Владигеров. Назначен е за асистент по хармония в Консерваторията.

1952 г.: Същата година е приет за аспирант в Московската консерватория „П И Чайковски“ и специализира композиция при Е Голубьов.

1952-1957 г.: Тук той се запознава с композиторите Арам Хачатурян, Карен Хачатурян, Димитри Кабалевски,Родион Шчедрин и много други руски, грузински, арменски, украински и македонски композитори, с които го свързва дългогодишна творческа дружба. Много световно известни композитори, диригенти и изпълнители са също негови близки приятели.

1962 – 1969 г.: Т. Попов е секретар на Съюза на българските композитори, а по-късно – главен секретар на творческото обединение на българските композитори. За своята музикално-творческа и обществена дейност е удостоен с едно от най-високите творчески отличия – „Заслужил артист“.През този творчески период продължава да работи активно с хоровите формации в България и специфично пише за хор ‚Бодра смяна‘.

1968 г.: Започва работа с музикалните формации на Министерството на отбраната.

1986 – 1990 г.: Избран за народен представител в IX Народно събрание. През този период е обявен за почетен гражданин на родния си град Дряново.

2.02.2000 г.: Почива в София на 79 години. Неговото последно желание е да бъде погребан в родния град Дряново, а върху паметната плоча да бъде изсечена мелодията на песента „Волен вятър“ („Младежка пролетна песен”) по текст на Иван Радоев. Общинският съвет приютява урната му на няколко крачки от родното му място, сега музея на Кольо Фичето, където е издигната надгробната плоча на композитора. Част от неговия архив се пази в същия музей.