Отначало Т. Попов е привлечен от песните само на някои области, като например Родопите, заради тяхната мелодичност и ритъм. Но по-късно той се спира и на по-игриви или по-драматични образци. Силният му нюх за драматургични колизии му помога да избере не само чисто ефектните външни белези на народната песен, като провиквания, многогласие и неправилни тактове, но и вътрешното развитие и възможности на една уж проста мелодия. Творецът я превръща в епично събитие, с няколко нива на развитие, кулминация и финал, с отчетлива музикална хореография, много красива хармония, или респектираща полифония, или сонорни звуци. От стандартната фолклорна песен той изгражда класически спектакъл, в който да се преживее прощаването на невестата с майка й и дома й, жалбата на момъка, което е кум на сватбата на либето си, или игривите-закачливи и еротични подскачащи мелодии за дряновските булки.

Но върхът е може би една изключително важна за българите песен. И до сега се помни първото изпълнение на обработката на „От как се е, мила моя майно льо”, което навремето е дълбоко впечатлило публиката. Тази обработка е неповторима по своята мащабност и хармонизация на стара българска войнишка песен за събитията от края на 14 век, когато Османците превземат целия Балкански полуостров и българската държава престава да съществува за цели 500 години. Макар че последният цар на II царство Иван Шишман е убит чрез предателство, в народната песен той още воюва за него. Музиката изгражда образа на идващата в далечината войска, импозантното нарастване на звука с нейното приближаване, гордосттта от строените коне и юнаци и накрая отминаването на тази блестяща армия и затихването на звуците. Въпреки че знаем какъв е реалният край на тази история, текстът и музиката звучат като победна бойна песен на войника, отиващ на битка за своята страна, майка, невеста и деца. Народ, който създава подобни песни, никога няма да загине и винаги ще се възроди, като е и станало с българската държава при Освобождението в 1877-78 г. Композиторът е уловил тази невероятна жизненост и исторически оптимизъм на балканските народи и създал един вдъхновен шедьовър, предизвикал половинчасова буря от аплодисменти.

В своите обработки творецът създава нов стил, който разкрива мощния потенциал за разгръщане не само на мелодичността, но и на регионалните особености, подсилени от таланта на композитора и понякога „прочетени”по един много впечатляващ и необикновен начин. Постепенно към родопските песни и тези от Средна Северна България се прибавят добруджански и шопски песни и всеки път композиторът намира начин да изтъкне и впечатли с дълбокото разбиране на народната песен в класическа, романтична, танцувална, закачлива или импозантна интерпретация.