Концерти

Фолклорни аранжименти

В световното и европейското изкуство фолклорното изкуство в неговата съвременна обработка избуяват в началото – първата половина на 20-тия век в най-различни стилове в цяла Европа. Българската народна песен е привличала композиторите още от края на 19-ти век, но шедьоврите на обработката се появяват едва от 30-те години на миналия век. Тодор Попов подема традицията на обработка на народната песен от поколението на  Ф. Кутев и П. Владигеров.

Българската народна песен е извор на вдъхновение за Тодор Попов и той обработва народни мелодии от различни краища на страната, като “влага нещо от себе”. Много известни са обработките му „Откак се е, мила моя майно льо, зора зазорила…”, ”Стара се майка ни ложе”, “Русо мила моме“ и много други.

"Откога се е, мила моя майно льо"

текст народен, изпълнява Ансамбъл за песни и танци на българската народна армия (АПТБНА), диригент К. Киркоров

Сюита от 5 Родопски песни

Изпълнява Катя Попова, съпровод от оркестъра на БНР, диригент Руслан Райчев.

"Стара си майка ни ложе"

Текст - народен. Изпълнява Детския хор на гр. Добрич под диригентството на Захари Медникаров. Запис от 1973 г.

"Русо, мала моме"

Обработка на Сватбена обредна песен от Широка Лъка, Смолянско.

“Стара си майка ни ложе”

Камерна формация към Академичен хор "Света Параскева"

„Фатмиш, майчина дощеро“

Хор на варненските девойки и жени, концерт България пее, 19.04.2019

Стара са майка ни ложе

concert 21.05.2013 conductor: Pascale Van Os Bouwel, Belgium

"Стара са майка ни ложе"

Камерный Хор "Мартаккорд", Фестивал Черноморски Звуци, Балчик, 2018

„Откак се е, мила моя майно льо, зора зазорила…”

Детски радио хор

"Три моми хубави"

Хор "Тракийска лира"

"Стара са майка ни ложе"

Хор Св. Георги Победоносец, Русе

Отначало Т. Попов е привлечен от песните само на някои области, като например Родопите, заради тяхната мелодичност и ритъм. Но по-късно той се спира и на по-игриви или по-драматични образци. Силният му нюх за драматургични колизии му помога да избере не само чисто ефектните външни белези на народната песен, като провиквания, многогласие и неправилни тактове, но и вътрешното развитие и възможности на една уж проста мелодия. Творецът я превръща в епично събитие, с няколко нива на развитие, кулминация и финал, с отчетлива музикална хореография, много красива хармония, или респектираща полифония, или сонорни звуци. От стандартната фолклорна песен той изгражда класически спектакъл, в който да се преживее прощаването на невестата с майка й и дома й, жалбата на момъка, което е кум на сватбата на либето си, или игривите-закачливи и еротични подскачащи мелодии за дряновските булки.

Но върхът е може би една изключително важна за българите песен. И до сега се помни първото изпълнение на обработката на „От как се е, мила моя майно льо”, което навремето е дълбоко впечатлило публиката. Тази обработка е неповторима по своята мащабност и хармонизация на стара българска войнишка песен за събитията от края на 14 век, когато Османците превземат целия Балкански полуостров и българската държава престава да съществува за цели 500 години. Макар че последният цар на II царство Иван Шишман е убит чрез предателство, в народната песен той още воюва за него. Музиката изгражда образа на идващата в далечината войска, импозантното нарастване на звука с нейното приближаване, гордосттта от строените коне и юнаци и накрая отминаването на тази блестяща армия и затихването на звуците. Въпреки че знаем какъв е реалният край на тази история, текстът и музиката звучат като победна бойна песен на войника, отиващ на битка за своята страна, майка, невеста и деца. Народ, който създава подобни песни, никога няма да загине и винаги ще се възроди, като е и станало с българската държава при Освобождението в 1877-78 г. Композиторът е уловил тази невероятна жизненост и исторически оптимизъм на балканските народи и създал един вдъхновен шедьовър, предизвикал половинчасова буря от аплодисменти.

В своите обработки творецът създава нов стил, който разкрива мощния потенциал за разгръщане не само на мелодичността, но и на регионалните особености, подсилени от таланта на композитора и понякога „прочетени”по един много впечатляващ и необикновен начин. Постепенно към родопските песни и тези от Средна Северна България се прибавят добруджански и шопски песни и всеки път композиторът намира начин да изтъкне и впечатли с дълбокото разбиране на народната песен в класическа, романтична, танцувална, закачлива или импозантна интерпретация.