Спомени

Спомени

Из пътепис на композитора Тодор Попов

Из пътепис на композитора Тодор Попов

Вечерта е необикновена. „Бодра смяна“ трябва да пее почти едновременно в зала „Юнион“ с около 40-минутна програма и в „Народния дом“ пред Евровизията и фестивалното жури. Седим във втората зала и недоумяваме защо „Бодра смяна“ се бави още. Предаването вече е започнало. Наближава редът на нашия хор. Изведнъж зад мен запъхтян сяда проф. Б. Попович, а малко след него и проф. Илич.

– Къде е Вукдрагович? – питам.

– Остана да слуша „Бодра смяна“. Не може да се откъсне…

След малко пристига Вукдрагович, изнемощял от тичане.

– Къде е хорът? – питам и него.

– Там – казва – в „Юнион“. Не ги пускат да слязат от сцената…

Вечерта тримата професори искат да напишат в „Златната книга“ на „Бодра смяна“ свои мисли. Б. Попович се обръща към мен и казва:

– Когато слушам „Бодра смяна“, иска ми се да плача…

– Така и напиши – казва му Бончо Бочев. – На нас това ни стига!

Споменът е публикувана на 17.11.2015 на страницата на хор Бодра смяна. 

P.S. Михайло Вукдрагович е сръбски композитор, академик, Генерален секретар на Съюза на Композиторите на Югославия. Воислав Илич е сръбски композитор и диригент.

Спомен от Любомир Димитров (Бахчеванов)

Запознах се с маестрото през лятото на далечната 1981 г. благодарение на неговия приятел, дряновеца Русчо Зимпаров. Именно той беше причината да се свържа с бай Тодор, с когото разговаряхме надълго и широко близо 2 часа.

Уговорихме да запиша на магнетофон поредица от интервюта с него, които трябваше да бъдат отпечатани в окръжния вестник “Балканско знаме” и местния вестник “Дряновска искра”. Тази моя идея бе осъществена едва през есента на следващата 1982 г., по време на фестивала на мъжките хорове в Габрово, на който жури беше и Тодор Попов. Във фоайето на хотел “Балкан” в Габрово той ме срещна и запозна с един от най-известните в света хорови диригенти – проф. Васил Арнаудов. Това “светило” в музикалната ни култура беше обещал на маестрото да дойде в Дряново и да чуе една-две репетиции на тогавашния дряновски смесен хор за школувано пеене под диригентството на покойния вече Любен Бондоков. Иначе уговорената ми среща с композитора Тодор Попов се осъществи в студиото на Окръжния радиоцентър в Габрово, където по това време работех като редактор. Поредицата от интервюта видяха бял свят във вестниците. Част от тях по-късно, в зората на демократичните промени, бяха отпечатани във всекидневника “Дума”.

Прочети още

Публикувано 20,02,2014 на сайта Blitz.bg  

Спомен от Николай Кауфман

При мене дойде Пенка Поптодорова, 57-годишна, бивша учителка от гр. Дряново. ат нея записах над 1000 песни, предимно „градски фолклор“.От Пенка Поптодорова записах боrата колекция детски училищни песни, днес по- местени в тритомника „1500 бълrарскиоrрадски песни“.

При нея е научил азбуката вече мноrо популярният и обичан композитор Тодор Попов. Тя с гордост ми сподели, че от I до IV отделение е бил неин прилежен, малко своенравен ученик. Когато бил в„първо отделение“ (в днешно време I клас), Поптодорова го изпитвала по пеене – да изпее една от песничките, които са заучавали децата. Той упорито отказвал да запее. Заплашила го, че ще получи „двойка“ по пеене. Отвърнал: „Не искам да пея, аз пея дебело…“.

Вижда се, че 7-годишният Тодор Попов си е бил такъв, какъвто го знаехме ние, колегите и приятелите му – самокритичен, неотклонен от това, което трябва да направи… С него се сприятелихме още в началото на 50-те години. Той бе пръв и почти единствен композитор, от когото получавах съвети как да „направя“ песничката, да я хармонизирам. През 60-те години Тодор Попов бе секретар на СБК, а аз – председател на Музфонда. Работехме заедно и се разбирахме много добре. Мисля, че бяхме полезни за добрата атмосфера в Съюза на българските композитори през онова време.

Споменът е част от статията „Народната ни песен в творчеството на композитора Тодор Попов“, публикувана в изданието Български фолклор 2:124-131.

Спомен на Цанка Койчева (RIP)

Бе популярен и обичан и извън пределите на България. Заслужено получаваше най-престижните награди, звания, отличия и др. Но всичко това не го бе променило. Останал си беше все същият – прям, честен и неподкупен. Помагаше на всички, които смяташе за способни музиканти и добри хора. Най-после бе постигнал мечтата на живота си да стане голям композитор, но не се беше възгордял. Изтръгнал се от бедността на детството и младостта си, прочут и заможен, той продължаваше да живее скромно със своето семейство.

Прочети целия спомен Спомен на Цанка Койчева за Тодор Попов