Знанията му за диапазона и възможностите на инструментите в съчетание с мелодичната напевност, специфичната за Т. Попов оркестрация и размах го открояват като един от интересните съвременни творци и в областта на инструменталната музика. В някои от своите произведения той изполва селски и градски фолклорни мотиви, върху които изгражда основната тема  или в романтична, или класическа трактовка. В големите си форми той е особено внушителен и мащабен, различен от своята камерна музика и вглъбеност. Но впечатлението за лекота и мелодичност както при неговата вокална, така и при инструменталната му музика, е съпроводено от необходимостта от владеенето на виртуозна техника и висша концентрираност при изпълнението, в това число и при съпровода на пианиста. В развитието си композиторът достига до такива висоти, когато всяка една партия, всеки глас и всеки инструмент е част от големия синтез в неговото изкуство между текст, ритъм, музика, инструмент/инструменти и глас.

Въпреки огромната си любов към песните и хоровата музика, Тодор Попов пише във всички жанрове със същата страст и отдаденост на мелодията, като черпи вдъхновение от историята и културата на своята страна и от световната култура. Творчеството му отразява необичайната комбинация от култури и традиции, както и неспокойния дух на времето, в което той се развива като творец. Той не се ограничава нито в жанровете, нито в източниците на вдъхновение и влияние, което е отразено в богатото разнообразие от музикални форми.