Днес в Дряново отбелязаха 96 години от рождението на композитора Тодор Попов. Инициативата е на НЧ „Развитие-1869” . Почитатели на Маестрото се събраха край паметника, където е положена урната с неговия прах и поднесоха цветя. Секретарят на читалището Антоанета Ставрева разказа свои лични впечатления и спомени от срещите си с композитора. Присъстващите запалиха свещи в негова памет.
Тодор Попов от юношеска възраст проявява своето музикално дарование. След завършване на местната гимназия постъпва на работа – цигулар в музикалното училище в София. По-късно завършва и Държавната музикална академия, където негови преподаватели са Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов, Марин Големинов и Панчо Владигеров. През 1952г. – 57годишен, Тодор Попов завършва аспирантура в Московската консерватория, а след завръщането си у нас работи като музикален редактор в БНРадио и преподавател по хармония в БДКонсерватория. Съставя и редактира учебници по пеене и сборници с песни. По-голямата част от неговите произведения са написани специално за хор „Бодра смяна”. Като музикален общественик той е тясно свързан с хоровото дело в България. Автор е на камерна музика, множество музикални хорови песни, солови песни, обработки на народни песни, музика към филми и др. Сред образците в българската музика, които са се утвърдили в представителния репертоар на редица хорови формации са песните „Свири хармонико”, „Разтегни, Андрей, акордеона”, „От как се е, мила моя, майно льо”/обработка/, „Стара си майка ни ложе”/обработка/. През периода 1962-65г. е бил секретар на Съюза на българските композитори. Избиран е за народен представител в Деветото и Десетото Народно събрание. Два пъти е носител на Димитровска награда. Удостоен е със званията „Заслужил артист” и „Почетен гражданин” на Дряново .
Статията е публикувана на сайта Фондация Глобални Библиотеки – България на 01/23/2017 г.
