Репортаж от
По инициатива на Народно читалище „Развитие-1869” в Дряново отбелязаха 100 – годишнината от рождението на композитора Тодор Попов. Проявата премина в две части.
Председателят на читалището Мирослава Лилова и преподавателят по акордеон Виктория Цуцова разнообразиха традиционното представяне с мултимедийни презентации и изпълнения на песента „Заплакала е Рила планина”.
Това е народна песен от самоковския край, написана за смесен хор от Тодор Попов. По повод юбилея, компютърният специалист Даниел Петков, беше подготвил и представи пред аудиторията популярни музикални откъси от произведения на Тодор Попов. В ранния следобед колективът и ръководството на Народно читалище „Развитие-1869” , учители от СУ „Максим Райкович”
се събраха край паметника, където е положена урната с неговия прах и поднесоха цветя. Присъстващите запалиха свещи в памет на композитора.
По спомени на Цанка Койчева, още първокласник /сега пети прогимназиален клас/ малкият Тошо Попов проявява бунтарство и не иска да пее в час по пеене. Не помагат и молбите на добрата му учителка Пенка Поптодорова. Този факт не е поради липса на музикалност, а напротив – той толкова е обичал музиката, че се е срамувал да пее заради необработения си и некрасив момчешки глас. В този случай Цанка Койчева съзира иронична намеса на провидението, защото десет години след това, като начинаещ композитор, той търси помощта на своята учителка. Пенка Поптодорова притежава феноменална музикална памет – знае хиляда шестдесет и шест народни песни. Композиторът я моли да му ги пее, изучава ги и ги записва. Оттогава обиква за винаги българската народна песен и тя заема видно място в творчеството му.
В началните класове на училище, той с голяма любов и интерес изучава всеки попаднал му музикален инструмент, събира музикални знания и умения, но едва в прогимназията изненадва съучениците и учителите си. Той им показва, че познава нотното писмо, че умее да свири на мандолина, китара, цигулка и акордеон. Проявява интерес и към пианото. Тласкан от желанието да направи нещо ново, да освежи скучния музикален живот в училище, той събира съучениците си и сформира прекрасен ученически хор. С него подготвя богати програми за бъдещите концерти на училището, изнасяни на сцената на старото читалище „Развитие”.
След завършване на прогимназиалното си образование Тодор Попов отива да учи в Търновската мъжка гимназия. Там има голямото щастие да срещне човека, който пръв правилно оценява музикалния му талант. Това е Георги Стайков, гимназиален учител по музика, много добър музикант и цигулар. Той започва професионално да го обучава по цигулка и пиано, внушава му мисълта, че е длъжен да посвети живота си на музиката и преди всичко на композирането. Поради липса на средства (семейството му е бедно) младежът е принуден да напусне Търновската гимназия, без да я завърши. Завърнал се в родния град, той отдава силите си за развитието на музикалния живот в училището и в града. Тогава в Дряново вече е създадено музикалното дружество „Гъдулка”. Към него е сформиран градски смесен хор, а и ученическият хор продължава да съществува. Младежът участва активно навсякъде, дори прави опити да обогати музикалния живот с нови инструментални състави като дуети, триа, квартети, малък струнен оркестър, да съчетае хор и оркестър – първите ансамбли в Дряново.
Идва времето, когато става очевидно, че за музикалното развитие на Тодор Попов са много тесни и ограничени възможностите на малкото провинциално Дряново. Тогава се случва нещо чудесно: група дряновци, хора богати и културни, ценители на истинското музикално изкуство, събират пари и изпращат младежа да учи в средния отдел на Музикалната академия в София. Той никога не забравя тази приятелска помощ, благодарен е на всички, които са му помогнали да поеме своя път на голям музикант и творец. В Академията веднага оценяват таланта му и го насърчават да работи и се развива правилно. Негови учители са Христо Обрешков, Камен Попдимитров, проф. Никола Атанасов, Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов, Марин Големинов, Панчо Владигеров.
Когато свършва паричната помощ на дряновските меценати, бъдещият композитор е принуден да води тежък живот. Поради липса на средства спи в приземния етаж на Академията, в малката полутъмна стаичка на портиера бай Иван. Но през тези години Тодор Попов бавно и решително се изкачва по стълбичката към успеха и признанието.
През 1952г. – 31годишен, Тодор Попов завършва аспирантура в Московската консерватория, а след завръщането си у нас работи като музикален редактор в Българското национално радио и преподавател по хармония в Българска държавна консерватория. Съставя и редактира учебници по пеене и сборници с песни. По-голямата част от неговите произведения са написани специално за хор „Бодра смяна”. Като музикален общественик той е тясно свързан с хоровото дело в България. Автор е на камерна музика, множество музикални хорови песни, солови песни, обработки на народни песни, музика към филми и др. Сред образците в българската музика, които са се утвърдили в представителния репертоар на редица хорови формации са песните „Свири хармонико”, „Разтегни, Андрей, акордеона”, „От как се е, мила моя, майно льо”/обработка/, „Стара си майка ни ложе”/обработка/. През периода 1962-65г. е бил секретар на Съюза на българските композитори. Избиран е за народен представител в Деветото и Десетото Народно събрание. Два пъти е носител на Димитровска награда. Удостоен е със званията „Заслужил артист” и „Почетен гражданин” на Дряново.
