Тодор Попов

КАК СЕ РАЖДАТ ПЕСНИТЕ

Интервю с народния артист Тодор Попов от  Любомир Димитров

Л.Д.: Точно в деня, когато ще се открие фестивала на мъжките хорове в Габрово имаме възможност да разговаряме с народния артист Тодор Попов – известен наш композитор, наш съгражданин, който беше така любезен да отговори на въпросите, които ще му задам след малко.  Кога разбрахте, че ще се отдадете на музиката? Спомняте ли си първото произведение написано от Вас?

Т.П.: Твърде късно, защото в детските си години, за не знам  дали е от това , че не съм обичал музиката, но не пеех в клас и получих двойка. Държах поправителен изпит. И едва в прогимназията започнах да свиря на мандолина, на китара, на цигулка. А това за което ме питате, да се отдам на музиката… това стана случайно. Затова като завърших училищата съществуващи по това време в Дряново  и нямаше гимназия, аз трябваше да избирам накъде да отида. И това някъде се оказа на първо време Велико Търново. Там, благодарение на учителя Георги Стайков заобичах музиката още повече защото бях част от ученическия оркестър и ние свирехме Щраус, „В степите на Средна Азия“ на Бородин, свирехме „Недовършената симфония“ на Шуберт. В този момент започна голямата му обич към музиката. Що се касае до това, кое е първото ми произведение… След престоя ми в Търново се върнах в Дряново поради липса на средства и в промеждутъка, в който не учех, написах една детска оперета под влиянието на моя учител по литература Димитър Хаджииванов. Смятам това за първи опит.

Л.Д.: Музиковедите ви определят като композитор-песенник. И това е наистина така, защото може би няма хор в нашата страна, който да не е включил ваша творба в репертоара си. Казахте също през април по време на концерта по случай вашия 60 годишен юбилей, че дължите много на Филип Кутев. Аз сега разбирам тази благодарност, след като болшинството от вашите хорови песни са по народни мотиви. Да споменем само „Ой Дено ле“, „Русо ле русо девойче“, великолепната песен „Заплакала е Рила Планина“ и особено вашата прекрасна обработка на „От кога се мила моя майно ле“. Как стигате до това съчетание със звучната българска песен?

Т.П.: Вие ми зададохте един дълъг въпрос. От къде да започна? Първо за Филип Кутев. Когато аз дойдох в София аз нямах нито един познат, нито квартира, нито храна … И когато тези пари, които дряновци събраха за да стигна до София свършиха аз останах на улицата. И Филип Кутев ме приюти при себе си. При това, той беше нещо като чудо-нечувано. Затова аз не бях музикантски ученик, а просто бях на храна и квартира при него. За благодарност аз правех аранжировки за неговия джазов състав, с който ние в събота вечер свирехме по разни вечеринки.

Но аз съм му благодарен и за втори път, че той ме закърми с народната музика. И винаги съм се удивявал, как Филип Кутев, при тази казармена обстановка, където постоянно свирят – групово или с целия оркестър, успява да работи в тази шумна канцелария. И неговата работа винаги е била българска в най-добрия смисъл на думата. Всичко, което съм написал под неговото крило и после – това е българска музика. Така, че благодарен съм му не веднъж, а два пъти.

Л.Д.: А като композитор -песенник?

Т.П.: Като композитор -песенник искам да ви кажа, че аз не знам дали съм песенник, но хората ме познават с това, познавам го добре и го правя що-годе добре. Но аз съм писал и други неща, например два струнни квартета, сюита за симфоничен оркестър, концерт за чело и оркестър и пиеси за отделни инструменти. Но песента е центърът на моето творчество и за това ме наричат композитор -песенник. Честно, на мен ми е все едно как ме наричат, важното е музиката ми да достига до хората.

Л.Д.: А какво ви е мнението за младата смяна композитори, които идват?

Т.П.: Когато аз бях студент в нашата консерватория нямаше клас по композиция. Ние бяхме в т.н. теоретичен отдел, и преставате си покрай другото в някои кръжоци получавахме съвети по композиране, благодарение на някои професори като Парашкев Хаджиев, Веселин Стоянов и Панчо Владигеров. Но никога не сме имали клас. И все пак израснахме като композитори. А сега младите са много по-добре. Те имат в ръцете си това, което се нарича професия на много високо ниво и могат да правят каквото пожелаят. Просто необходимо е време да се разгърнат. Аз вярвам много в младите хора, защото тяхното начало е там, където беше средата на нашето можене.

Л.Д.: Писатели и поети споделят, че творят най-добре в края на нощта. Тогава се раждат най-хубавите и искрени творби. Как се ражда една песен на белия лист, спонтанно или изисква повече време.

Т.П.: Първо не знам дали непременно сутрин, случва се по всяко време на денонощието и навсякъде, даже в банята. А как се ражда… по два начина. Когато е музика с текст, често при първото прочитане на текста може да се роди мелодия. Така например написах „Напиши писмо на граничаря“ – просто една минута го видях написано и готово. През следващите дни просто трябваше да прибавя съпровода. Съвсем различно беше с „От кога се мила моя майно ле“. Работих по обработката на народната песен три години подред. Слагаш, махаш … оставяш настрана да почине. Почваш отначало. Когато не можеш да прибавиш или извадиш нищо, оставяш да лежи известно време за да се увериш, че това е истинския вариант и ето – песента е готова!

А що се отнася до инструменталната музика там обикновено се започва с много теми, от които в последствие се избира една, която се развива. Там нещата могат да се случват по-бързо или по-бавно, зависи от стила на композитора. Моцарт е писал много бързо, но Бетовен е работел много бавно. Това е индивидуално и според характера.

Л.Д.: Ще чуят ли в скоро време почитателите на вашето изкуство нещо ново от Тодор Попов?

Т.П.: Ще ме чуят в една форма, в която до сега не съм се изявявал. Написах оперета за деца. Всички действащи лица са животни, какво винаги във приказките има добри и лоши. Това е всички, което мога да кажа засега.